Приятели имах аз.Всяка вечер бяхме заедно.Ходихме къде ли не.Докато един ден стана нещонеобичайно и всеки пое по своя път.Но не и за двама от тях.Те са все заедно.Тя е млада, хубава, чаровнаи пълна с живот.
В тази тиха нощ,в която си отиде,пиша ти аз.Защо нашата любов ти унищожи.Като тих лек вятър си отидеи не се завърна ти.Не мога да те забравя аз.Всяка нощ те сънувам,а през деня мисля само за теб.Нощите са много студени,а дните тъжни и мрачни.Любима... моля те върни се при мен.
Денят и нощта, двете половини
на деня разделени един от друг.
или големи тъмни очи.
Те денят и нощта.
Но с настъпването на полумесеца,
се сливат в едно и идва тяхната любов - Залеза.
Но щом се разделят... настъпва мрак и студ.
Отмина зимата и градът отново оживя.
Всички тръгнаха на работа.
Улиците препълнени с коли,
въздуха мръсен от заводи.
Учениците пак тръгнаха на училище.
Но кога ще дойде пак лятото.
Ето, че идва добра новина,
ще има екскурзия.
Но ето, че дойде и лятото.
Слънцето грее птичките пеят ,
децата играят на воля.
Града се съживява и всички.
отиват на почивка
Кой на море, кой на балкан.
Ах лято, лято не си отивай ти.
Очите ти искрици като звездици,
а устните ти сладки като шоколад.
Косите ти меки, веят се като коприна.
Ангел ли си?
- Не, просто жена.
Като корабокрушенец
на безлюден остров,
вървя по златистия пясък,
от лъчите на жарещото слънце изпепелен.
Търсещ сянката
на някоя самотна палма.
Вперил поглед в безкрайния океан,
чакащ спасение да дойде.
И ето – нейде в далечината,
вижда се то.
Но не... това не било спасение,
а жертвоприношение.
….
После се появи малка лодка,
но не било лодка, а платноходка.
От която се показа ти и хвърли своя
спасителен пояс и спаси ме
от моята гибел.
Дойде в живота ми неочаквано.
Като лек сутрешен бриз,
през забравен, открехнат прозорец
влезе ти.
Толкова нежна и лъчезарна,
промени живота ми завинаги Ти.
Всеки следващ ден е
все по-красив и чудесен...
Слънчице, Звездица си Ти за мен.
Зимна вихрена нощ е,
а теб те няма мило мое дете.
Зимна вихрена нощ е,
а аз седя на стълбите отпред,
очаквайки теб, мила моя.
Зимна вихрена нощ е,
къде си ти сега любима.
Зимна вихрена нощ е,
а теб те няма мое дете.
Като самотен принц под дъжда на улицата седя.
Вторачил поглед към прозореца на твоята стая.
В очакване да се появиш принцесо на моите мечти.
Да се появиш на прозореца, а после да се спуснеш
по меките копринени чаршафи и да те взема в прегръдките си
и да те отведа в моите покои.Щом се появиш ще видиш, че самотникът всъщност не е толкова лош и мълчалив както изглежда,
а се притеснява от отговора ти на неговия въпрос...Обичаш ли ме принцесо моя?
Чекай мила не си тръгвай ти сега.С мен остани и танцувай ти.
Чуваш ли мила не си тръгвай ти,
още малко ти остани.
Не чекай, чекай маце що така
отблъскваш ме ти. Хайде сладурче
недей така, готин съм поне аз.
Макар без мобифони и мерцедеси, аз
по си заслужавам от него.
Пиша ти толкова отдавна,но отговор от теб не получих.
Не ме ли обичаш вече ти?
Толкова кратка беше нашата любов,
защо не ми пишеш ти?
Защо?
Кажи ми мила ти.
В тази приказна дъждовна нощ
седя си на прозореца аз и си мисля
само за теб.
Защо те няма в тази вълшебна нощ
в която да се прегърнем, да се
целунем и после да си кажем...
Обичам те!Обичам те мила с цялото си сърце.
Обичаш ли ме и ти?
Ако ме обичаш нищо не може да ни раздели.
Сега и завинаги.
Обичам те, обичай ме и ти.
Ето те и теб
стоиш пред мен,
но виждам само
силуета твой.
Ела при мен,
ела, о любов
на моите мечти.
