Корабокрушенец

Като корабокрушенец
на безлюден остров,
вървя по златистия пясък,
от лъчите на жарещото слънце изпепелен.

Търсещ сянката
на някоя самотна палма.
Вперил поглед в безкрайния океан,
чакащ спасение да дойде.

И ето – нейде в далечината,
вижда се то.
Но не... това не било спасение,
а жертвоприношение.
….
После се появи малка лодка,
но не било лодка, а платноходка.

От която се показа ти и хвърли своя
спасителен пояс и спаси ме
от моята гибел.